Chief among these is the Lone Cypress Tree, the official symbol of Pebble Beach
Легендата гласи, че отначало само в Рая виреели удивително красиви дървета - Кедри. Когато Господ изгонил първите хора за техните прегрешения, Адам скрил в дланта си три семенца - от кедър, кипарис и бор. От тези семенца израснали всичките гори на Земята. Пазителите на Пьрвоизточните Знания утвърждават, че Кедърът е бил създаден от Господ като съхранител на енергията на Космоса, Божествената Му ръка го е направила Цар на горите. Това царствено дърво е станало символ на предаността към Християнската вяра. Легендарният цар Соломон е построил своя флот и Храм Господен в Йерусалим от Кедьр. Лот е засадил в пустинята три дървета (кедьр, кипарис и бор), които се сраснали помежду си и именно от ствола на това дърво e бил направен Кръста на който е бил разпънат Христос.
Енергетиката на кедъра
Друидите - жреците на древните Келти - имали дълбоки познания за дърветата в природата, смятали ги за връзка между човека и Космоса. Те съпоставили съдбите на хората непосредствено с живота и особеностите на едни или други дървета. Знанията си за биоенергийните свойства на дърветата, жреците прилагали в лечебната практика. Несъмнено, дърветата са своеобразни енергийни резервоари. Те улавят космическата енергия, преобразуват я и това обезпечава живота на нашата Планета. Сред многото различни видове дървета-целители е и кедърът.
В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето. -- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята. -- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър. -- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.
Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали. Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем. От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели. Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на мери достойно приложение".
Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата. И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.
Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.
Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.
Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето. -- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята. -- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър. -- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.
Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали. Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем. От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели. Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на мери достойно приложение".
Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата. И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.
Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.
Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ Паулу Коелю
No comments:
Post a Comment