Заедно с лозата смокинята е едно от най-старите растения на земята. Предполага се че родината й е Югозападна Азия. В Египет е била отглеждана още преди 2000 години преди Христа. И днес смокинята не е загубила очарованието си на ароматен екзотичен плод.
Става от набрани, смокини. Работи се с гумени ръкавици, защото някои са алергични към млечния сок, който изпускат. Подрязват се дръжчиците и се дупчат на две места с малка вилица. Сваряват се три пъти във вода, по за 5( пет) минути. В първата вода се слага малко зрънце син камък( меден сулфат за пръскане на лозята). Той запазва зеления цвят на смокините. След всяко варене се охлаждат със студена вода и се изстискват внимателно до пълно сплескване, но пък да не се разкъсат. Накрая трябва да ви остане полуфабрикат - сплескани зелени смокини. Сварява се силен захарен сироп - над 65% захар( два килограма захар на литър вода) в разлят съд на силен огън. Поставят се на дози смокините( в зависимост от едрината на 45 до 65 смокини се слага 1 кг захар; или- на 2 килограма набрани сурови смокини - 1 кг захар). Ще видите как смокините бавно поемат сиропа и се раздуват до нормалния си размер Когато това стане нагряването се прекратява и се слага лимонтузу( винена киселина) .Сладкото веднага се насипва в буркани - първо смокините, после се долива сироп.Някои слагат във всяка смокинка ядка от бадем или орех, индрише но... ароматът на сладкото е сам по себе си превъзходен и според мен не трябва да се поставя каквото и да е.
No comments:
Post a Comment