СЛЕД ДЪЖДА......

''Прибирайки

се след дъжда през парка,

ей тъй - без причина,

завих край пързалка в ръжда

и тръгнах на пряко да мина

по малка странична алея.

А там безразсъдно по нея,

два охлюва бавно пълзяха.

Те нямаха просто идея

за дебнещата ги заплаха.

Ще мине тук жалка душица

и силна, за да се покаже тя,

с властните що е мушица

със крак охлювите ще смаже.

Наведох се и във тревата

преместих природните твари,

та който е охлюв в душата

тук охлюви да не завари.''
прочетах това ето тук http:// %20hit5.hit.bg./.

хареса ми защото ми напомни за човек заради който смених местоработата си. Какво остава като си тръгнеш??!! Хората , с които си билпо цял ден, топлината в сърцето.Остана ми и удовлетворението, че успях да спечеля уважение..Разбира се имаше и голяма доза горчилка , която успях да преглътна.

Трудно ли е да се кажат тъпотии? Тъпотиите, зад чийто параван се излежава тлъстата посредственост и вечния страх.
Страхът на днешния човек (охлюв) да остане нечут, невидян, нереализиран ражда уродливото, тъпото, изкуственото, комплексираното.
Добре, че дъждът отмива всичко даже и горчилката в душата...