МЕДВЕН-КОТЕЛ-ЖЕРАВНА-КАРАДЖЕЙКАТА-КАРАНДИЛА-СЛИВЕН

Караджейката -изглед от вън


По тесните улици на Жеравна
Към водопада..

ЦЯЛАТА БОЙНА ГРУПА

КАРАНДИЛА

КАРАДЖЕЙКАТА





РЕКА ЛУДА КАМЧИЯ БАВНО ВЛАЧE ВОДИТЕ СИ

МЕХАНОТЕРАПИЯ
ЦЪРКВАТА С ИКОНИТЕ В ЖЕРАВНА

ДВОРА НА ЦЪРКВАТА

ВЕКОВНО ДЪРВО


РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ КИЛИМЧЕТА
ДВОРА И САМАТА КЪЩА








КЪЩА-МУЗЕЙ НА САВА ФИЛАРЕТОВ

КОТЛЕНСКИ КИЛИМ -УНИКАТ



РЪЧНО ТЪКАНИ УНИКАЛНИ ГОБЛЕНИ

КЪЩАТА -МУЗЕЙ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Малко неща са толкова красиви като есента и разходката под златните есенни арки.Това беше и целта на нашето пътуване разходка сред природата. Времето беше слънчево и усмихнато.Забързани познати се спираха за малко да се информират за това къде отиваме и с малко завист ни пожелаваха "добър път".Метнахме багажа в микробуса и потеглихме.След Петолъчката започна наслада за очите. Топли есенни цветове преливаха от двете страни на пътя.След доста криволичест път стигнахме Медвен. Селото е разположено сред вековни дъбови и букови гори и е запазило автентичния си възрожденски облик. Вървим по калдъръмените улички и сякаш усещаме будния български дух на възрожденците. Голяма част от медвенските къщи са паметници на културата. Тук е къщата музей на Захари Стоянов. Тя крие топлината и скромността на бедния планински дом и разказва за живота и дейността на летописецът на Априлската епопея.
След това тръгнахме по панорамния път по брега на реката, сред орешаци и върби, до приказния водопад Сини вир където няма как да не почувстваш непреходната възрожденска тръпка на тоз дивен край, родил големи като Балкана българи, дарен щедро с природни хубости.Тук срещнахме и магарето което е на снимката. Животинчето кротко си хапваше и пропусна край себе си цялата група. Какво пък това си е атракция за градския човек.
Следваща спика е Котел.
Котел не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го "твърдина на българския дух" и "Люлка на Възраждането". Наречен е Котел по името на най-големия от изворите край града. След кратка почивка посещаваме "Старокотленски килими и тъкани" - "Галатанско училище" Тук са изложени килими тъкани около Освобождението, най стария е на 200 години. Дървени стълби ни отвеждат на втория етаж и тук има изложение на тъкани гоблени. Майсторките гобленарки са създали истински творения на изкуството, които са обикаляли света по подобие на златното ни Панагюрско съкровище. Гледахме прехласнати. Слезах последна по скърцащите стълби хвала на тези жени , на тези българки.Продължаваме към следващата спирка-Жеравна .
Тук времето сякаш е спряло. Няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си "над нещата" - вероятен остатък от чорбаджийското минало на Жеравна. В селото къщите са дървени, строени преди и по време на Възраждането.Подминаваме къщите- музей на Сава Филаретов, на Руси Чорбаджи и се спираме в къщата музей на писателя Йордан Йовков,църквата “Свети Николай” – изящен образец на източно-православен храм с уникална изложба на стари икони.Спускаме се към центъра където ни очаква нашето возило и потегляме към хотелския комплекс Караджейката. До тук с културния туризъм.Време е за купон. Хотелът е разположен на брега на река Луда Камчия. Надникнеш ли през стената почти може да се огледаш във водите на реката. Комплекса е изграден във възрожденски стил, сгушен сред живописна местност . Минаваме през висока порта и се отзоваваме в калдаръмен двор с пръснати малки къщички. Бързо настаняване и трябва да решим за вечерта.Това са моментите , които правят живота ни сладък, пълен, тъжен или горчив.Вечерята , маса за всички говорим , смеем се , танцуваме. Началото на тази вечер и чашите наредени върху масата, усещам как хората около и срещу мен се разтварят и се потапяме в думите, във веселието. Това е животът ни запълнен от простички неща и от които зависи вкусът му. И ако всеки път успеем да вкараме тези малки камъчета в порядък битът ни ще е пълен с чудеса на които да се крепи настроението и излъчването ни.Късно е или по-скоро рано. Персонала ни гледа вече уморено, обещаваме последна песен...Затваряме заведението, добре че всичко е наблизо.Беше хубава вечер.Да живее животът!!!