ПАРАДОКСИ-ДА ГЛАСУВАШ ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ЗАПЛАТА

Напълно съм изумена от новината за намерението на българските парламентаристи да вдигнат заплатите си (с абсурдния аргумент, че такива били европейските изисквания). Няма нормален човек, който да не направи връзка с учителските заплати гласувани в същия този парламент! Пропускам и момента, че за разлика от учителите, парламентаристите (и правителството като цяло) не произвеждат нищо. Но как да карат милите цяла година с обувки от 1000лв.Костюмът на г-н Пирински сигурно е вече с протрити ръкави, пък и Мерцедесите им остаряха от две години са.. Как да не им трябва увеличение. В древния Рим, за политическите постове не се е полагала заплата. В крайна сметка, като човек от народа избран от народа, за да мисли за благото на народа, достатъчно е народният представител просто да си върши работата и печеливши ще са всички. Днес е поредният 10-ти ноември.. И какво от това. Да, наистина, на тази дата започна падането на един ограничаващ правото на различно мнение режим. Но следва ли от това, че сме станали по-свободни? Означава ли, че щом можем свободно да изразяваме мнението си сме станали свободни? И ако това е свободата, значи тя не е нищо особено.
Избираме преходни партии с преходни хора с озъбени самодоволни физономии. Как да повярваме, че някой ще ни оправи, че ще се погрижи за нас? Избираме ги доброволно , слагаме своето ''ДА" и те се качват на захарен пиедестал и скоро след това се изтичат в реката на живота, и често се питаме "кой беше този"...Целта на политика е една игра, една илюзия и ние я белязваме с глупост, алчност, липса на любов по между ни..
И остава само да сме благодарни на някакъв късмет и упорито да вярваме в това , че животът няма да ни забрави.
Не ми се пишеше за това ,думите сами дойдоха и аз сякаш се приютих в тях за мъничко.

Жестоко е сред бурените да бъдеш цвете.

Франческо Петрарка

ЗЕМЯТА НА ДЕДИТЕ НИ

След сто хилядолетия

през хиляди съзвездия

ще соча към земята със ръка.

Където сме обичали

където сме наричали

пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни

цветята и жените ни

децата и мечтите ни една.

И тя не е обречена

защото е изсечена

на картата на нашите сърца.

Пока земля еще вертится

Пока ещо ярок свет

Господи дай же тьi каждому

Чего у него нет:

умному дай голову,

трусливому дай коня,

Дай счастливому денег

и не забудь про меня.

Булат Окуджава