ПОЕЗИЯ

Уморих се от хорски съвети,

от учтивост да бъда обичан,

от уюта на скъпи предмети,

искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,

уморих се да бъда прилична,

да раздавам усмивки широки,

чужди пътища все да пресичам.

Уморих се….

ДАМЯН ДАМЯНОВ

Не се привързвай никога към нищо!

Привързването е окова скъпа!

Тя дава дом, жена, деца, огнище,

ала в замяна - тежка пранга - дърпа!

Тя дава много, но отнема всичко.

Покой ти дава.И блага големи.

.С уют те топли. Гали те с ръчички,

които за свободен нямат време.

Със благини най-едри и най-дребни

отрупва те цял, ала във замяна

духа ти и плътта така обсебва,

че по-добре изобщо да ги нямаш!

Не се привързвай никога към нищо!

Привързването мислиш за удобство,

а то е грижа, дето те разнищва,

а то не е живот, а живо робство!

Шегувам се, разбира се, да, вятър!

Човек вкован се ражда и умира!

Най-тежката окова - свободата-

най-зле го оковава - за всемира!

Чай от мащерка

Ще дойдеш през една голяма зима,

когато всички страсти са изстинали,

когато в стаята ми тихо свети

отблясъкът студен на снеговете.

Ще сложа, знаеща и мълчалива

пред тебе чаша чай -от оня

,

дивияот мащерка, откъсната през юли...

И гръм ще падне,

звездопад ще те забрулии

ти ще се свлечеш задъхан

в оная, жарката трева с пчелите мъхави,

със меденото, ароматно дъно,

в която двамата потънахме,

потънахме...

Ще се разсее сребърната пара

и пак ще светнат

преспите на януари...

Когато те изпращам до вратата,

кажи:

Благодаря! За топлината.

СТАНКА ПЕНЧЕВА

Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг...

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едното

за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...и до гроба.
Стига заеми!Стига везни!
Искам

обич за обич.

ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА ЦАРКИНЯ

Недялко Йорданов

Вечерта е малко тъжна

вечерта е много синя

В моите ръце заспива

кротко спящата царкиня..

Спящата царкиня тихо,

доверчиво е заспала

Аз целувам в тишината

нейната усмивка бяла.

Моята ръка е пътник-

неуверен,разтревожен

Пътят,който ще измина

може би е невъзможен.

Ето тръгва по косите

леко сякаш моли прошка

спуска се надолу, спира

пред учудената брошка.

Тя е камък пограничен

знак и страшен и прекрасен,

който сочи, че оттука

пътят вече е опасен.

Вечертае много светла,

вечерта е много синя

и в нея се пробужда

тихо спящатацаркиня.

Ти не ми се сърдиш никак

малко, виждащо момиче?

Моята ръка е пътник,

който своя път обича.

Тя обича го защото

той не е студен и равен.

Ето пътят се изкачва

пътникът е смел и бавен,

той върви по стръмнината

дълго , много дъло време

и когато стигне горе

спира дъх да си поеме.

После слиза все тъй бавно

и под неговите стъпки

пътят леко се раздвижва

в необикновени тръпки.

Ти не ми се сърдиш зная,

топло ,тръпнещо момиче.

Моята ръка е пътник,

който своя път обича.

И не може вече никой,

никой да и го отнеме,

този път е чист и ясен

този път е бил и земен.

Иди си късно позвъня

Звъни се. Тичам да отворя

и ахвам и се дръпвам в миг назад.

В синкавия полумрак на двора

стои един познат.

Един познат отдавна веч забравен,

а нявга обичан , може би

и после както често става

той в други пътища отби.

Година , две гуля сърцето

самотно в ония дълги дни

сега видял у нас да свети

отбил се - позвънил..

Разказва, че ме срещал скоро

държи ръката ми в ръце

и хубаво и ласкаво говори

с дъха си пари моето лице.

Нашепва, че е чакал тази вечер

и премълчава своята вина.

Аз тихо казвам"стига вече

Иди си! Късно позвъня".